Ще се превърне ли в лебед грозното патенце на бирената индустрия

Posted by

От маргинална категория, третирана и от производители, и търговци като задължителна част от портфолиото, забутана на най-долния рафт, безалкохолната бира изживява малък ренесанс, подкрепена от тенденциите за здравословно хранене. Ще излезе ли от сферата на големия бизнес или крафт пивоварите ще продължат да я пренебрегват?

Надали има бизнесмен в Европа, който да не потрие доволно ръце, като му кажете, че има сегмент на пазара, който расте устойчиво със средно 8% годишно в последното десетилетие, при това по целия континент. И въпреки тази перспективна тенденция много пивовари високомерно подминават този сегмент. Дали защото не вярват в него или за да не развалят имиджа си като се замесят в нещо, на което всички уважаващи себе си бирени сноби се цупят – срамната безалкохолна бира? Докато крафт пивоварите се дърпат, макропивоварните смело заграбват дял от пазар, който се очаква през 2024 г. в Европа да достигне почти 6 милиарда евро.

Вероятно най-силният тласък за развитието на безалкохолните бири е все по-популярната тенденция за здравословен живот и хранене. Най-засегнатите от тази мода категории са продуктите от животински произход, захарните изделия и алкохолът. България е няколко години назад от този тренд. У нас алкохолът все още изживява добри времена. В последните години задминахме по консумация средните нива за Европа, а близо половината от алкохола се консумира през концентрати. Като цяло дялът на безалкохолната бира е нисък, но темповете на растеж са подобни на останалата част от континента. Тази тенденция се развива устойчиво през последните години и вероятно ще се засили след пандемията от COVID-19, която беше най-големият шок, който модерните здравни систем са изпитвали.

Всичко това обяснява търсенето, но има и един много важен друг фактор, който промени правилата на играта през последните години – безалкохолната бира стана по-добра. Начините за производство на безалкохолна бира са много и варират от най-старомодните методи, при които алкохолното съдържание се контролира при ферментацията, през нагряване на готовата бира с цел изпаряване на етанола, до обратна осмоза. Всичките имат своите плюсове и минуси, но като цяло се борят с един и същ проблем. Етанолът играе съществена роля за вкуса и усещането за тяло в бирата и постигането на добро качество си остава голямо предизвикателство за повечето пивовари, но голямото търсене стимулира все повече опити и трябва да си признаем, че някои от тях са много добри. Както вече споменах, най-вече заради високата цена на процеса, това е все още сфера, в която по-активни са макропивоварните, но вече има и сериозни крафт претенденти. Дори миналата година станахме свидетели на нещо немислимо до скоро – бар, в който се продава единствено безалкохолна крафт бира.

15 крана с безалкохолна крафт бира – BrewDog AF, Лондон

Вкусът е субективно нещо и затова не бих се ангажирал с класации от типа “най-добра”, но ако вече ви се е променило мнението и бихте опитали, мога да препоръчам следните три любими мои безалкохолни бири.

Warsteiner Herb Alkoholfrei. Безалкохолният вариант на двойно охмелената с Халертау Warsteiner Herb лъха на немски благородни хмелове и прави множество претенциозни пилзнери да изглеждат като нискокачествени евро лагери на аромат. Тялото е изненадващо плътно като за безалкохолна бира.

Mikkeller Henry and his Science. Бира, сварена със специалния щам бирена мая, която от Mikkeller скромно са нарекли mikkellensis. Обикновена бира с непретенциозни малцове, които правят деликатно тяло, което добре се вписва в стилистиката на безалкохолната бира. Фините аромати, които дрождите добавят при ферментацията, изпъкват добре в такъв лек стил и резултатът е може би най-ароматната и вкусна безалкохолна бира, която съм пил.

BrewDog Nanny State. BrewDog са една от крафт пивоварните, които най-смело навлизат в безалкохолните бири и имат впечатляващо разнообразие. На фона на много от новите им творения Nanny State изглежда малко демоде, но може би защото беше първата безалкохолна бира, която наистина ме впечатли с вкус, си остава една от любимите ми. За разлика от Henry and his Science, тя е истинска вакханалия от съставки – 8 малца (Мюнхен, Карамел, Кристал, Амбър, Тъмен кристал, Шоколад, пшеничен и ръж) и 5 хмела (Сентениал, Амарило, Кълъмбъс, Каскейд и Симко). Малка глезотия с 55 IBU горчивина и много вкус.

Както с всяко нещо на пазара, клиентите ще решат какво е бъдещето на безалкохолната бира, но със завишената консумация качеството със сигурност ще се подобри. Следващата стъпка може би трябва да бъде  преразглеждане и унифициране на стандартите за безалкохолните напитки, защото в момента бира с алкохол над 0.5% не може да се нарече безалкохолна, а някои стандарти позволяват алкохолно съдържание до 1% при плодови сокове. Това е различно третиране на сходни продукти, което неминуемо ще бъде преразгледано. Според стандартите на ЕС алкохолното съдържание трябва да се отбелязва единствено при стойности над 1.2% обемно съдържание. Ако това се приеме и за граница за безалкохолната бира, би дало други възможности за вкус пред производителите и със сигурност би се отразило позитивно на категорията. 

По един или друг начин безалкохолните бири вече играят по-съществена роля в бирената култура и Бирения сноб харесва това!

Leave a Reply